Основната цел на проекта PlantaSYST е да създаде Център по растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ) в Пловдив, България, като съвместна инициатива на три български изследователски института, разположени в Пловдив (Институт по молекулярна биология и биотехнология, Институт по зеленчукови култури „Марица“ и Институт по микробиология „Стефан Ангелов“, Лаборатория по метаболомика) и два института, разположени в Потсдам, Германия (Университет Потсдам и Институт „Макс Планк“ за молекулярна физиология на растенията).

Тук са изброени проектите, финансирани от Националния фонд за научни изследвания на България.

BG05M2OP001-1.003-0001-C01 „Допълнителна подкрепа за български научни организации, изпълняващи проекти по Рамковата програма „Хоризонт 2020“, WIDESPREAD-Teaming Фаза 2“

Едно от основните предизвикателства пред съвременното земеделие е абиотичният стрес, причинен от неблагоприятни условия на околната среда. Очаква се глобалното затопляне допълнително да засили тези проблеми, включително честотата и тежестта на стреса от засушаване, което сериозно засяга както качеството, така и добива на културите.

В този проект ще изследваме геномите на няколко вида „възкръсващи“ растения и ще ги сравним с геномите на растения, чувствителни към изсушаване, за да идентифицираме молекулярните механизми, участващи в устойчивостта към засушаване. Освен с вече наличните публични данни за „възкръсващи“ растения с разсеквенирани геноми, ще секвенираме и анализираме още два вида – Haberlea rhodopensis и Xerophyta elegans.

Абсцисовата киселина (ABA) регулира растежа и развитието на растенията, както и осигурява толерантност към абиотични и биотични стресови фактори. Въпреки това, пътищата на ABA, които координират растежа на растенията, особено прехода към цъфтеж при стресови условия, са слабо изучени.

Наскоро установихме, че SnRK2, основни компоненти на сигнализацията на ABA, се дезактивират от HOS15, нов компонент на E3 лигаза. Освен положителната им роля в адаптацията към стрес, SnRK2s играят отрицателна роля в развитието на растенията.

NatGenCrop има за цел да подобри устойчивостта на основните зеленчукови култури към стрес и да разработи нови стратегии за поддържане на по-високи добиви и качество на храната дори при неблагоприятни климатични условия.

Една от основните изследователски насоки е изследването на широкото генетично и фенотипно разнообразие на зеленчуците с цел подобряване на агрономичните характеристики при абиотичен стрес. Ще бъдат използвани различни генетични и геномни подходи, като GWAS в комбинация с QTL, за идентифициране на гени, допринасящи за висок добив и устойчивост на стрес.

В друга изследователска насока ще се характеризират метаболитните състави на плодовете по отношение на вкус и съединения, свързани със здравето, за да се оцени въздействието на абиотичния стрес върху качеството на плодовете.

CropPrime обединява експертиза в областта на растителната системна биология, химическата биология, както и в подготовката и характеризирането на биостимуланти, с цел откриване на нови и оптимизиране на съществуващите биостимуланти. Това се осъществява чрез използване на иновативни източници на природни съединения и интегративни биологични подходи за изясняване на молекулярните механизми, лежащи в основата на примирането при стрес.

ЦРСББ допринася със своята експертиза в областта на физиологията на абиотичния стрес, сигналната трансдукция и характеризирането на устойчивостта към стрес, както и в биоинформатиката, особено в анализа на транскриптомика и интеграцията на данни. Освен това, ЦРСББ координира дейностите по разпространение, комуникация и внедряване на резултатите.

BOOSTER ще подобри устойчивостта към засушаване при царевица и теф, като същевременно изследва потенциала за прехвърляне на специфични за видовете характеристики на устойчивост към засушаване. Чрез използване на природното генетично разнообразие за постигане на генотипове, устойчиви на засушаване, и чрез разработване на биостимуланти, получени от живи организми, BOOSTER ще използва наличните природни ресурси, за да насочи селското стопанство към нови сортове с повишена устойчивост към засушаване.

Ще бъдат приложени две синергични стратегии за постигане на тази цел. Първо, нов подход ще идентифицира геномни варианти в регулаторни региони, които са функционално свързани с устойчивостта към засушаване. Нови регулаторни елементи, лежащи в основата на устойчивостта, ще информират ефективни селекционни усилия за създаване на нови сортове зърнени култури, устойчиви на засушаване.

Различни форми на недохранване, включително глад, дефицити на микроелементи и незаразни заболявания, причинени от небалансирано хранене, застрашават продоволствената сигурност в Африка. Проектът HealthyDiet4Africa се основава на централната хипотеза, че диверсификацията на хранителната система помага в борбата с всички форми на недохранване, като същевременно минимизира екологичния отпечатък.

За тази цел ще наблюдаваме хранителното разнообразие в осем африкански държави, представляващи различни региони, и ще разработим метрики, специфични за целевите групи, за измерване на разнообразието на хранителната система и нейните здравни резултати.

Проектът се фокусира върху седем фуражни култури и седем зърнени култури, които понастоящем се отглеждат за производство на фураж (за преживни животни – говеда, овце, кози и моногастрални животни – свине, птици), храна (в суров вид или след преработка) или за предоставяне на екосистемни услуги.

Целите на BELIS са да разработи инструменти и методологии за икономически ефективни селекционни програми и да предостави доказателства за концепции, съвместно със и за селекционерите. Проектът също така цели да улесни икономическата регулаторна среда чрез регистрация на сортове, препоръки за сортове и бизнес модели, както и да приложи ефективен, амбициозен и устойчив трансфер на иновации чрез платформата BELIS. Тази платформа включва мрежа от селекционери и участници от научноизследователската дейност, консултантски услуги, както и индустриите за семена, храни и фуражи, допълнена с обучителен портфейл.

Основната цел на проекта е създаването на център за обмен на таланти (TALENTify) в Пловдив, който ще се фокусира върху специфични аспекти на научната кариера, като подкрепа на мобилността и релокацията на учени, улесняване на привличането, приемането и задържането на изследователи в Европейското изследователско пространство (ERA).

Дейностите на центъра са насочени към създаване на условия за кариерно развитие на изследователи, привличане на нови таланти и изграждане на среда, подкрепяща научното предприемачество. Проектът ще включва университети, научни организации и бизнес структури чрез съвместни събития и инициативи, които ще помогнат за оформянето на визията за научни изследвания на града.

По време на национални и местни обучителни събития участниците ще се запознаят с менторските програми REBECCA и „Shape the Future of a Researcher Coming to Europe“, както и с възможностите за създаване на мрежи, базирани на UniWeliS.

Изследване на мотивацията на персонала за кариерно развитие в регионален клъстер за растениевъдство.

Целта на проекта е да се изследва мотивацията на персонала за кариерно развитие чрез анализ на данни от емпирично проучване. Основната задача е да се анализира привързаността на служителите към организацията, в която работят, както и техният социален имидж.

За реализиране на научните дейности ЦРСББ си сътрудничи с широк кръг научни организации от страната и чужбина. На базата на партньорски отношения и работа по национални и международни проекти ще бъде формиран регионален клъстер за растениевъдство за нуждите на настоящия проект.

Проектът е финансиран от Националния фонд за научни изследвания на България.

Основната цел на проекта „Изследователи в триъгълника на знанието“ (K-TRIO 3) е да приближи изследователите и техните постижения до обществото, и по-специално до младите хора. Проектът цели да допринесе за увеличаване на броя на изследователите и иноваторите в Европа, като запознае обществото и особено младите хора с изключителните постижения в областта на научните изследвания и иновациите, в частност: водещи инициативи по FET (Future and Emerging Technologies), мащабни инициативи като „Интернет от следващо поколение“ и HPC (високопроизводителни изчисления), центрове за върхови постижения и проекти с българско участие, подкрепени по програмата H2020.

COST Action CA20121 BenBedPhar: От лабораторията до клиничната практика за фармакологична регулация на NRF2 при незаразни заболявания

Незаразните заболявания (НЗЗ), като рак, диабет, сърдечно-съдови, невродегенеративни, дихателни или имунни заболявания, са причина за 77% от всички смъртни случаи в Европа и остават най-разпространени, без налична ефективна терапия. Създаването на мрежи между мултидисциплинарни екипи, които изследват заболяванията от гледна точка на причинно-следствените патомеханизми, а не на клиничните симптоми, е най-подходящият подход за преодоляване на този проблем.

COST Action CA19116 PLANTMETALS: Метаболизъм на микроелементи при растенията. PLANTMETALS има за цел да изясни метаболизма на микроелементите при растенията чрез обединената експертиза на изследователи (физиолози, (био)физици, (био)(гео)химици, молекулярни генетици, еколози, агрономи и почвени специалисти). Освен това, проектът се стреми да направи това знание приложимо за нуждите на фермерите и потребителите, като включва компании за трансформиране на лабораторните резултати в приложни продукти.

Основната цел на проекта „Изследователи в триъгълника на знанието“ (K-TRIO 4) е да приближи изследователите до обществото, да привлече младите хора към STEM дисциплините и да насърчи участието на гражданите в науката. Проектът допринася за увеличаване на броя на изследователите и иноваторите в България, като запознава обществото и младите хора с изключителните европейски постижения в областта на научните изследвания и иновациите, успеха на Центровете за върхови постижения (CoE) и Центровете за компетентност, както и техния принос към Интелигентната стратегия за интелигентна специализация в България и регионалното развитие.

Проектът „Изследователи в триъгълника на знанието“ (K-TRIO 5) е насочен към широката общественост, като се стреми да ангажира и привлече хора, независимо от нивото на тяхната научна подготовка, с особен акцент върху семействата, учениците и студентите. Особено внимание се отделя на тези, които нямат лесен достъп до STEAM дисциплините или научни дейности и поради това са по-малко склонни да се включат в тях.

Дейностите в рамките на проекта могат да комбинират образователни аспекти с развлекателни, особено при насочване към млада аудитория.

ЦРСББ е партньор в проекта „Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията“, финансиран от програма „Активни граждани България“ по Финансовия механизъм на ЕИП 2014 – 2021. Координатор на проекта е Асоциацията на европейските журналисти – България, а партньори са: NORSENSUS MEDIAFORUM – Норвегия, Тракийски университет – Стара Загора и Асоциация за обучение и кариерно развитие – Пловдив.

ЦРСББ е партньор в проекта AgroDigiRise, одобрен по програма „Цифрова Европа“. Проектът се изпълнява от консорциум с разнообразен профил и опит – индустриални организации, научни и изследователско-развойни звена, обучителни услуги, технологични компании и стартъпи, вносители на селскостопанска техника, експертни организации за бизнес развитие, обединени в усилията си за по-модерен, ефективен и дигитализиран агро-хранителен сектор. Асоцииран партньор по проекта е Община Пловдив.