ЦРСББ организира научен  семинар „Академични перспективи: съвременни предизвикателства пред мотивацията за кариерно развитие“

Събитието се реализира по проект “Изследване на мотивацията на персонала в регионален клъстер по растениевъдство” (Мотивация)

Екипът на ЦРСББ проведе в гр. Хисаря работен семинар „Академични перспективи: съвременни предизвикателства пред мотивацията за кариерно развитие“. Двудневното събитие е част от проект „Изследване на мотивацията на персонала за кариерно развитие в регионален клъстер за растениевъдство“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ по договор КП-06-ПН65/15 от 2022 г. В семинара взеха участие над 40 изследователи и служители от ЦРСББ, ИЗК “Марица”, Институт по молекулярна биология към БАН и АМТИИ “Проф. Асен Диамандиев” – Пловдив.

По време на семинара проф. Весела Казашка, ръководител на проект “Мотивация”, представи резултатите от проведено проучване за нагласите, ангажираността и мотивацията за професионално развитие, проведено сред 201 представители от регионален клъстер по растениевъдство. Проф. Казашка обобщи и основните дейности и постигнатите резултати от цялостния тригодишен проект и представи хъба за циркулация на таланти Talentify, който функционира от 2024 г. в ЦРСББ. 

Резултатите от проучването на мотивацията показват силна афективна  ангажираност на участниците, която се основава главно на вътрешна мотивация и удовлетворение от професионалната им дейност. Афективната ангажираност е най-силният предиктор за доброволно задържане и висока производителност на работа, а професията на учения е призвание.

Проф. Цанко Гечев, Директор на ЦРСББ, запозна участниците с изследователската дейност на Центъра през последните 10 години, като акцент бе поставен върху научната продукция, изследователските разработки и значителния ръст в броя на млади и утвърдени учени от над 10 държави, които в момента се реализират в ЦРСББ.

В рамките на лекционни панели бяха представени ключови изследователски проекти на научните екипи на ЦРСББ и ИЗК “Марица”. Доц. Иванка Тринговска, зам.-директор на ИЗК “Марица”, представи разработени сортове зеленчуци с подобрена устойчивост на засушаване, както и научни подходи за биофортофикация и подобряване хранителната стойност на зеленчукови култури.

Доц. Лилия Михайлова и д-р Мартина Савова представиха проучвания на молекулярните механизми при затлъстяване и метаболитни нарушения, които се извършват от отдел “Растителна клетъчна биотехнология” в ЦРСББ и Института по молекулярна биология към БАН.

Д-р Рейф Лайъл обобщи частични резултати от мащабен изследователски проект, в който се проучва метаболитното разнообразие при над 2 000 вида лечебни, ядливи и диви растения от ботанически градини в България и Германия. Бяха представени и научните подходи и изследвания, които учени в ЦРСББ провеждат в рамките на проект BIOCROPS. Д-р Вътов обясни научните подходи на екипа в проекта, с които се изследват молекулярните и генетичните механизми на действие на биостимулант от кафяви водорасли за защита от стрес и повишаване добивите на различни стопански култури.

Друг мащабен изследователски проект – NatGenCrop – беше представен от д-р Аваниш Рай, който включва изследване на стотици линии домати и пипер с цел проучване на молекулярни механизми и идентифициране на гени и хромозомни участъци за подобряване устойчивостта на тези култури към засушаване, засоляване на почвите и биотичен стрес. 

Д-р Никола Стайков представи резултати от проект CAFTA, включващ фундаментални проучвания на механизмите, водещи до устойчивост на стопански култури към абиотичен стрес. Основен фокус в изследванията е абсцисиновата киселина (ΑБК) – хормон, койтo регулира растежа и развитието на растенията и осигурява толерантност към различни видове стрес.

Ръководителят на проектната дейност  в ЦРСББ, д-р Веселин Петров, представи проекта CropPrime, чиято основна цел е разработване на технология за молекулярен прайминг за подобряване добивите и устойчивостта към абиотичен стрес при стопански култури. Основен фокус в изследванията е проучването на органични биостимуланти и фунгициди на базата на биоактивни молекули, изолирани от морски водорасли, розмарин и оомицети от род Phytophthora. 

“Провеждането на подобни работни семинари има ключово значение за изграждането на устойчива научна общност, основана на споделени цели, доверие и активно сътрудничество. Чрез обмена на идеи, представянето на научни постижения и открития диалог между изследователи от различни институции се създават предпоставки за засилване на екипността, насърчаване на интердисциплинарното взаимодействие и повишаване на мотивацията за професионално и кариерно развитие. Подобни инициативи утвърждават значението на човешкия потенциал като водещ фактор за научния напредък и дългосрочната устойчивост на изследователските организации”, изтъкна в края на работните сесии проф. Весела Казашка.