Учени от България и Германия секвенираха генома на защитеното растение Орфеево цвете (Haberlea rhodopensis)
Учени от българския Център за върхови постижения в областта на системната биология и биотехнология на растенията – ЦРСББ, заедно с изследователи от Университета в Потсдам и Института „Макс Планк“ за молекулярна физиология на растенията в Германия, успешно секвенираха генома на Haberlea rhodopensis – ендемичен български вид, известен още като Орфеево цвете или Родопски силивряк.
Характеристиките на генома на Орфеевото цвете са описани в научната статия с отворен достъп „The genome of Haberlea rhodopensis provides insights into the mechanisms for tolerance to multiple extreme environments“, публикувана в списанието „Cellular and Molecular Life Sciences“.
Резултатите ще подпомогнат учените по света, особено тези, които се занимават с проблемите на абиотичния стрес при растенията. Интересен факт е, че почти 24% от идентифицираните 44 306 гена в растението са уникални и специфични само за него, без подобни гени в други изследвани видове. Това прави генома на това „растение на възкресението“ изключително ценен ресурс за бъдещи изследвания.
Орфеевото цвете притежава огромен потенциал за бъдещи открития в полза на селското стопанство, медицината, фармацията и козметичната индустрия. Секвенирането на генома му ще улесни търсенето на гени за подобряване на устойчивостта на икономически значими култури към неблагоприятни условия на околната среда, както и на естествени молекули с потенциални ползи за човешкото здраве.
Основно направление на изследванията в ЦРСББ е високата устойчивост на Haberlea rhodopensis към засушаване – дори след екстремна суша и пълно изсъхване, растението се „възражда“ и напълно се възстановява след поливане. Орфеевото цвете демонстрира също така висока толерантност към други екстремни условия като ниски температури и продължителна тъмнина. Учените от ЦРСББ изучават молекулярните механизми на адаптация на растението към такива типове абиотичен стрес. Основната цел е резултатите от изследванията да се приложат към икономически важни култури, с цел повишаване на тяхната устойчивост към абиотични стресове.
