Учени от българския Център за върхови постижения в растителната системна биология и биотехнология – ЦРСББ, съвместно с изследователи от Потсдамски университет и Института по молекулярна физиология на растенията “Макс Планк” в Германия, успешно секвенираха генома на Haberlea rhodopensis – ендемичен за България вид “възкръсващо растение”, известно още като Орфеево цвете или Родопски силивряк.
Характеристиките на генома на Родопския силивряк са описани в научна статия със свободен достъп “The genome of Haberlea rhodopensis provides insights into the mechanisms for tolerance to multiple extreme environments” публикувана в специализираното издание “Cellular and Molecular Plant Sciences”.
Резултатите ще бъдат в помощ за учените от целия свят, които работят в областта на растителната биология, особено тези, които се занимават с проблемите на абиотичния стрес при растенията. Интересното е, че близо 24% от идентифицираните 44 306 гена в растението са уникални и специфични само за него, като няма подобни на тях в никои други изследвани видове. Това прави генома на Родопския силивряк изключително ценен ресурс за бъдещи проучвания.
Орфеевото цвете демонстрира огромен потенциал за бъдещи открития в полза на селското стопанство, медицината, фармацията и козметичната индустрия. Секвенирането на неговия геном ще улесни изследователите в търсенето на гени за подобряване устойчивостта на стопанско-значими култури към неблагоприятни условия на околната среда, както и природни молекули, които да са в полза на човешкото здраве.
Основен акцент на научните изследвания в ЦРСББ е високата устойчивост на Haberlea rhodopensis към засушаване – дори след екстремна суша и пълно изсъхване, при последващо напояване растението “възкръсва” и се възстановява напълно. Haberlea rhodopensis проявява устойчивост и при други екстремни условия като ниски температури и продължителна тъмнина. Учените в ЦРСББ изследват молекулярните механизми, чрез които растението се приспособява към такива видове абиотичен стрес. Основната цел е резултатите от проучванията да бъдат приложими при стопанско-значими култури, с цел увеличаване на тяхната устойчивост към неблагоприятни условия.
