Учени от ЦРСББ проведоха уъркшоп за демонстрация на екстракция на ДНК от плодове пред ученици в Пазарджик, 11-12 ноември 2024 г.

 

Молекулярните биолози от екипа на ЦРСББ, д-р Никола Стайков и д-р Емил Вътов, взеха участие в Първата научно-практическа конференция „Зелено образование за устойчиво бъдеще“, проведена в Пазарджик на 11-12 ноември 2024 г. Събитието беше организирано от Коалицията за образование за климата, Съюза на българските учители и Община Пазарджик.

Изследователите от ЦРСББ бяха подпомогнати от доброволец – ученик от Професионалната гимназия по хранителни технологии в Пловдив. Екипът демонстрира как ДНК може да бъде извлечена от ягоди, използвайки домашни материали като течен сапун, сол, вода и алкохол. Учените представиха процеса стъпка по стъпка, като обясниха действието на всяка от съставките за успешното извличане на ДНК.

• Водата е важна в началния етап на експеримента, тъй като служи като среда, която позволява взаимодействието между течния сапун, солта и растителния материал, като ги разрежда и равномерно разпределя в разтвора.
• Сапунът, в комбинация с вода, образува мицели, които разтварят липидите (мазнините). Това унищожава клетъчните мембрани на растителния плод и освобождава ДНК.
• Солта съдържа натриеви (Na⁺) и хлоридни (Cl⁻) йони. ДНК молекулите са отрицателно заредени и натриевите йони помагат да се неутрализира този отрицателен заряд, което улеснява утаяването на ДНК.
• Етанолът (чист алкохол) драстично намалява разтворимостта на ДНК, което е важно за видимото ѝ утаяване и извличане. ДНК е разтворима във вода, но неразтворима в алкохол. Етанолът позволява ДНК да се събере на дълги, видими нишки и премахва примеси като соли и протеини.

Д-р Стайков и д-р Вътов обясниха на учениците как климатичните промени влияят на биоразнообразието, включително върху разпространението на растенията и генетичното разнообразие. Разбирането на генетичните механизми на растенията може да помогне за оценка на способността им да се адаптират към променящите се климатични условия или уязвимостта им към изчезване.

Преподаването на учениците как да извличат ДНК от растения и плодове, дори в домашни условия, вдъхнови разговори за значението на опазването на генетичното разнообразие в растенията. Това доведе до дискусии за генетични маркери, които могат да проследят устойчивостта или адаптацията на растенията в отговор на климатични стресови фактори като топлина, суша или променящи се сезони.