Г-н Иван Попов, Изпълнителен директор на ИА “Програма за образование”:
“ЦРСББ играе важна роля в Европейското научноизследователско пространство и разработва иновации с висока приложна стойност”.

Г-н Попов, каква е подкрепата, която Изпълнителна агенция „Програма за образование“ предоставя за центровете за върхови постижения и центровете за компетентност в България?

Със средства в размер на 430 257 776 лв. от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и националния бюджет по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОПНОИР), Изпълнителна агенция „Програма за образование“ финансира изграждането на 16 центъра за върхови постижения (ЦВП) и центрове за компетентност (ЦВП) в България. Може да се каже, че през последните 35 години това е най-сериозната инвестиция в развитието на научноизследователската инфраструктура в България.

В центровете участват 23 висши училища, 26 института на БАН, 7 неправителствени организации и 6 други научноизследователски организации. В създадените ЦВП и ЦК функционират 138 лаборатории в направление „Мехатроника и чисти технологии“, 79 лаборатории в направление „Индустрия за здравословен живот и био-технологии“, 92 лаборатории в направление „Информатика и информационни и комуникационни технологии“ и 17 лаборатории в направление „Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии“. Построени са 4 нови сгради и е извършен основен ремонт и реконструкция на над 60 обекта, в резултат на което са създадени модернизирана сградна инфраструктура и енергоефективна и природосъобразна среда с необходимите комуникации, позволяващи функционирането на специализираната апаратура и провеждането на научни изследвания.

Целта е да се подкрепи разработването на върхови научни изследвания, подобряване на потенциала за приложни изследвания, повишаване на нивото и пазарната ориентация на водещите научни организации в България, привличане на млади и нови изследователи, засилване на сътрудничеството на научните организации с бизнеса.

Историята на развитието на научноизследователската и развойната дейност в Европа е показала, че стабилната дългосрочна визия е най-важната предпоставка за успешното и устойчиво изграждане и експлоатация на научноизследователските инфраструктури. Този вид инфраструктури обикновено функционират в продължение на няколко десетилетия, така че се нуждаят от непрекъсната и стабилна подкрепа, като им се даде достатъчно време, за да разгърнат научноизследователските си програми  и да се развие пълният им потенциал.

Съгласно Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030 г., Центровете за върхови постижения и центровете за компетентност изграждат гръбнака на българската научно изследователска инфраструктура и в тази връзка тяхното финансиране от страна на Изпълнителна агенция „Програма за образование“ продължава до 2029 г. с финансов ресурс в размер на 277 325 565 лева (141 794 310 евро) и по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“, като през настоящия програмен период мрежата от центрове се разрасна на общо 21 подобни центъра, които покриват всички тематични цели на Иновативната стратегия за интелигентна специализация на България.

Какво е необходимо, за да бъдат тези центрове устойчиви и успешни?

Успехът и устойчивостта на един научен център се измерва в няколко направления: високо ниво на постигнатите научни резултати и иновации; финансова устойчивост; човешки капитал и организационен капацитет; изградена инфраструктура, както и икономическо и социално въздействие с принос към регионалното развитие, заетостта и интелигентната икономическа трансформация. Така един успешен проект се измерва не само с реализирани научни резултати, а и с капацитет за дългосрочна устойчивост, икономическа релевантност и принос към националните приоритети в науката и иновациите.

През настоящия програмен период центровете трябва да се стремят към устойчив растеж, посредством:

• Подобряване на административния си и оперативен капацитет, чрез задържане на персонала и повишаване на квалификацията.
• Укрепване на сътрудничеството с индустрията. Установяването на ефективни партньорства с индустрията ще бъде от съществено значение за практическото приложение на научните изследвания.
• Ускоряване на пътя от изследвания към иновации: подобряване на възможностите за трансфер на технологии, за да се съкрати времето от изследване до готови за пазара иновации.
• Насърчаване на трансфера на технологии и комерсиализацията: акцент върху превръщането на резултатите от научните изследвания в търговски жизнеспособни технологии.
• Привличане и задържане на млади таланти: стартиране на инициативи за ангажиране на млади професионалисти, осигуряващи постоянен приток на нови идеи и енергия.
• Напредък в усилията за интернационализация: разширяването на международните партньорства ще бъде от решаващо значение за позиционирането на центровете на картата на глобалните иновации.

За да бъдат успешни, центровете трябва да се развиват в мрежа, да обменят опит помежду си и да си сътрудничат и споделят ресурси, за да отговорят на нуждите на обществото, бизнеса и държавата. Тук е ролята и на Изпълнителна агенция „Програма за образование“, която си поставя за цел да подпомогне и подкрепи свързването и разширяването на връзките на центровете с бизнеса.

В тази връзка, на 04.11.2025 г. в зала „Джон Атанасов“ на София Тех Парк, гр. София организираме национална среща „От наука към иновации“. Срещата е продължение на инициативата на ИАПО за стимулиране на контактите и изграждането на партньорства между ЦВП и ЦК от една страна и бизнеса и общините от друга, започнала през 2022 г. с организирането на първата регионална среща в гр. Стара Загора (2022 г.) и втората регионална среща в гр. Габрово (2023 г.). По време на форума ще бъдат представени възможностите за сътрудничество на центровете с бизнеса и научно изследователските услуги, които биха могли да предоставят на фирмите. За участие в събитието са поканени представители на Европейската комисия, Министерство на иновациите и растежа, Министерство на образованието и науката, браншови организации, бизнес организации, общини от региона, представители на държавни институции и на бизнеса.   

Какъв e приносът на ЦРСББ и проекта PlantaSYST за развитие на науката в България?

Важно е да подчертаем, че създаването на Центъра по растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ) в рамките на проекта “PlantaSYST” получи подкрепа на всички териториални нива в Европейския съюз. На европейско ниво проектът се наложи в силна конкуренция и спечели финансиране по линия на конкурса Teaming на програма „Хоризонт Европа“. На национално ниво бе подкрепен от Министерството на образованието и науката (МОН) и Изпълнителна агенция „Програма за образование“, а на местно ниво – от Община Пловдив, която предостави терен с безвъзмездно право на строеж за изграждане на научноизследователския комплекс.

Затова с увереност мога да заявя, че проектът PlantaSYST играе важна роля за развитието на Южен централен район, на България, а и в рамките на Европейското научноизследователско пространство. Разположен в сърцето на българското земеделие, Центърът развива стратегически важни изследвания в контекста на климатичните промени, засушаването и глобалната несигурност. Не на последно място ЦРСББ променя градската среда на Пловдив и квартал Тракия, в който е разположен.

Що се отнася до развитието на науката в България, центърът е многопластов и стратегически значим. На първо място, пое водеща роля в създаването на научен и бизнес клъстер в Пловдив, което доведе до консолидиране на изследванията в областта на растителната наука и изграждане на нова регионална екосистема, обединяваща академичните организации и местния бизнес. Това поставя основа за устойчиво сътрудничество между наука, индустрия и общество, като позиционира България като значим център в областта на аграрните и биотехнологични изследвания. Второ, чрез изграждането на модерна инфраструктура с подкрепата на финансирането от ОП НОИР и Хоризонт 2020 (лаборатории, оранжерии и високотехнологично оборудване) ЦРСББ създаде среда за извършване на авангардни изследвания и получи международно признание. Трето, научният принос е видим в създаването на нови продукти и технологии за селекция на растения, устойчиви сортове зеленчуци с подобрени хранителни качества, както и разработки с фармацевтични приложения, насочени към българския и европейския пазар. С това ЦРСББ не само разширява научните знания, но и създава пряка връзка с икономиката чрез иновации с висока приложна стойност.

ЦРСББ си сътрудничи с над 140 организации по целия свят, а около 25% от изследователския персонал са чуждестранни учени. Това интегрира България в глобалната изследователска общност и създава предпоставки за трансфер на знания и развитие на интердисциплинарни направления като биоинформатика, системна биология и биотехнология. С други думи, приносът на ЦРСББ и PlantaSYST е не само в изграждането на ново научно знание, но и в институционализиране на сътрудничеството между академия и бизнес, укрепване на международното присъствие на България в науката и в създаването на иновации с висока добавена стойност за икономиката и обществото.